История на българската държава и право
Методи за изследване на общо политическите правни проблеми
Най – важно значимият метод е сравнително историческия. Да се прави сравнение на периоди между различни страни. Използва се успоредност и дава добри резултати при изследване на проблеми при който няма достатъчно изворен материал (характерен е за средновековно българската държава). Позволява по пътя на сравнението с други държави да има яснота, да се запълни празнотата в ИБДП, да се разкрие единтичното и общото. ИБДП има и собствена история тя започва да се изучава от Юридическия факултет на Софийския университет . Първият преподавател е проф. Васил Тодоров Балдаджиев – доктор по право на Лайпцигския университет, след него проф. Стефан Савов Бобчев преподавател е от 1902 – 1916г. От 1916 – 1932 Никола Попов. 1932 – 1938 Владислав Алексиев. ИБДП за първи път се въвежда през учебната 1950/1951г подпомагат за развитието проф. Михаил Андреев, проф. Димитър Ангелов и проф. Дани Милов.
Изворите могат да се разделят на две големи групи:
- в зависимост от техния произход
- домашни
- чуждестранни
- в зависимост от характера
- юридически
- де юридически
По своето съдържание юридическите извори са законодателни актове, закони сборници и грамоти сключени от българските владетели.
Домашните не юридически извори са : „Именник на българските ханове”, каменни надписи, богомилски книги, преписи на цар Симеон, синодикт от цар Борил. Ще изучаваме чужди юридически извори и ще ги сравняваме с българските. Това са византийски и сръбски, тяхното значение е това че дава възможност чрез сравнително правния анализ да се изяснят тъмните страни в историята на българското право.
