История на Българската държава и право
След създаването на държавата у нас се съхраняват обичайно-правните способи, познати в цяла средновековна Европа.
Формират се съдебни органи (хан, княз, цар). Владетелският съд разглежда всички най-тежки престъпления против личността. за съдии се споменава в отговорите на папа Николай I (ср.на 13-ти век). През 13-14-ти век с формирането на феодалните имунитети се появява болярски (манастирски) съд със специална юрисдикция за граждански и наказателни дела. След Покръстването се формира църковен съд, компетентен за дела между духовниците, впоследствие разглежда бракоразводни дела, решава наследствено-правни спорове. Съдебният процес е елементарен и има обичайно-правен произход.
Първи сведения за държавен процес откриваме в Крумовото законодателство, сборникът на Свидас. Съдебният процес има инквизиционен (следствен) характер, т.е. виновното лице се счита за обект на процеса. Прилагат се мъчения за изтръгване на самопризнания, основно доказателствено средство.
Отговор 86 на папа Николай – възприема се обичай, при който при залавяне на крадец, той е бил бит с камшик. Тук откриваме точно характера на инквизиционния процес.
Съдебния процес се изменя в обвинителен – състезателен. При всеки спор, князът и съдията да не съдят без много свидетели, които притежават положителни качества- честни, правдиви, да не са лукави и да имат страх от Бога. Наличието на свидетели е крачка напред в съдебния ни процес. Определя се и броят на свидетелите – според ЗСЛ 11 човека за по-големи разпри и 7,5 или 3 за по-малките.
Въвежда се забрана родители да свидетелстват срещу своите деца и обратно, забранено е и свидетелството по слух. Допустими са и писмени доказателства.
ОРДАЛИЙ – божи съд- ирационални доказателства (нажежено желязо, вряла вода). Практикува се и изпитание с чиста вода (хвърля се в дълбок вир, водата приема праведниците, защото е чиста стихия, ако е виновен, го изхвърля на повърхността).
СЪПЕРНИЦИ – водят свидетели.
Сила на присъденото нещо – не е познато на нашия съд. През целия период едновременно има и обичаен съдебен процес и държавен. Ограниченост на държавната юрисдикция. При решаване се използва Статия 16 от ЗСЛ при нарушителите на азилното право.
