История на българската държава и право

  1. ВЪВЕДЕНИЕ
  2. Историята на българската държава и право като научна дисциплина

 

Преди да се пристъпи към научната обосновка на темата, съвсем накратко трябва да се припомни, че като всяка наука  и при изучаването на правото трябва да се изяснят предмета, задачите и методите на тази наука и по – конкретно да се изясни предметът на историята на българското право.

Някои историци – правници представят историята на правото като наука „за постепенното, историческо развитие на основите на правото в живота на народа, т.е. науката, която излага прогресивното развитие на правните норми в човешкото общество.”*

Особено ценни са схващанията на представителите на руската школа Т.И. Леонтович, Владимирски –  Буданов, Самоквасов, Загоскин.

Според проф. Д-р Гълъбина Петрова историята на българската държава и право „изучава историческото развитие на българското право, държавните институти и институции, както и цялостното устройство, структура и развитие на българската държава и общество.”**

Правото е съществен елемент  в историята на правото. То преследва да уреди един правилен ред в човешкия живот и обществото, в съответствие с нуждите и целите на човешкото общуване. Правото се видоизменя заедно с живота. То е тясно свързано с  икономическото и духовно развитие на човечеството и без да изменя на своята сдържаност, постоянно прогресира и се видоизменя.

Въпросът за националния характер на правото е спорен. Историческата школа твърди, че всяко право е изключително национално. Според правистите  е космополитно. Според проф. Стефан Бобчев истината е по средата , защото правото се грижи да издирва и прилага „… общо всесветски закони”.

Историята на българската държава и право през Средновековието има за предмет зараждането и развитието на отделните отрасли на правото и на държавните институции, които се изследват на основата на социално-икономическото,  държавното, административното и финансовото устройство на Първата и Втората българска държава.

Когато се говори за правото, трябва да се разбира както държавното законодателство, така и българското обичайно право, което води началото си от преддържавния период, но се запазило и тясно си взаимодествало с официалното държавно законодателство.

Историята на правото единствена изучава задълбочено зараждането, същността и еволюцията на правото във всичките му аспекти

Най-близо до историята на правото стои националната история, която изследва всички страни от обществения живот на народа. Тя се преплита с проблематиката на Историята на българската държава и право /напр. Държавно, административно, финансово устройство, законодателство и т.н. /. Истиското научно проучване на тези проблеми  трябва да носи правноисторически характер. Юридическият характер на ___________________________

* Цитиринато по Ст. Бобчев – „ История на старобългарското право” – 1998,с.12

** Гълъбина Петрова               –  „ История на българската държава и право /680-1878/ – 2009,с.11

Facebook коментари:
Харесай:

Препоръчваме ви...

Вашият коментар