Константин Стоилов – създател на българските демократични традиции
В първите години след Освобождението външната политика се оформя и осъществява в условията на сложна международна обстановка. На преден план в действията на българската дипломация стои въпросът за укрепване и утвърждаване на младото Княжество, което означава да се търсят реални възможности за вписване на страната в съществуващите балкански и международни взаимоотношения. Външнополитическото утвърждаване е затруднено от изострянето на австро-руско-английските противоречия на Балканите след Берлинския конгрес. Защитата на националната независимост налага непрестанна борба с агресивните претенции на империалистическите държави.[1]
Времето след 1878 год. е период на постепенно оформяне на новата българска държава, като активен участник в международен план. Българското княжество осъществява успешна дипломатическа дейност, в която се изявават видни и образовани политически и дипломатически личности, оставили трайни следи в историята ни. Един от тях е д-р Константин Стоилов. Той е сред основателите на българските демократични традиции, едни от хората създали предпоставките държавата да възкръсне след петвековно робство и в началото на ХХ век да се превърне в динамично развиваща се страна на Балканите.
Константин Стоилов – държавник, политик, дипломат, министър-председател, чийто живот е наситен с интензивна и разнообразна дейност отдадена на държавното изграждане и утвърждаване на нова България.
Роден е в Пловдив през 1853 год. и е единствен син на Стоил Константинов – Заралията, заможен човек и общественик и на Мария Душкова Моравенова. Учи в пловдивското епархийско училище, завършва Робърт колеж в Цариград и правни науки с докторат в Хайделбергския университет, Германия. В Париж изучава гражданско право.
[1] Стателова, Елена. Дипломацията на Княжество България 1879-1886. София, Издателство на БАН, 1979. с.234-235
