Конституционно право. Лекции
Въпрос 1: Предмет на Конституционното право на Република България. Роля и значение в системата на действащото право
Най-общо делението на правото е на два големи дяла – частно и публично право. Това разграничение се прави, с оглед на това кой интерес се защитава. Както е видно от самите наименования, публичното право защитава публичния интерес, а частното право защитава частния интерес. С оглед на това деление се прави и съотнасянето на отделните правни отрасли. В публичното право се включват дисциплини като административно право, финансово право, данъчно право, международно публично право, конституционно право. В частното право се включват дисциплини като гражданско право, облигационно право, търговско право, семейно и наследствено право.
Конституционното право може да се разглежда в три аспекта:
- конституционното право, като правен отрасъл;
- конституционното право, като правна наука;
- конституционното право, като учебна дисциплина.
В първото му качество, като правен отрасъл, представлява съвкупност от правни норми, най-важните от които са посочени в Конституцията. Обемът на тези норми е различен и той е зависим от националните особености на всяка страна. Типичен пример за българската конституция представлява чл. 1, ал. 2 от КРБ, която води началото си от предходната конституция и създава забрана експропиация на държавната власт.
Като наука, конституционното право се занимава основно с въпросите на държавната власт, устройството на държавата, формите на държавно устройство и формите на държавно управление, както и с въпросите за правата и свободите на гражданите и учредителната власт.
Периодизацията на конституционноправната наука в България следва приемането на отделните конституционни актове в страната. Може да се каже, че първият период е от 1978 до 1947 г. В този период обект на коментар е била Търновската конституция, която е претърпяла две основни промени през 1895 г. и 1911 г.
Втори период 1947-1989 г. – той се разделя на два подпериода 1947-1971 г. и 1971-1989 г.
Трети период 1989-1990 г., когато чрез изменения в действащата конституция се създава основа за приемане на новата българска конституция.
Последният период е след приемането на четвъртата българска конституция, след 1991 г., като това развитие продължава, тъй като освен, че има приети поправки е налице и членство на България в Европейския съюз.
