Наказателно право

Добави в любими

Влизане в сила и излизане от сила на наказа­телния закон и наказателно правните норми. Действие на наказателноправните норма по вре­ме (чл. 2, ал. 1). Обратно действие – на по-бла­гоприятния за дееца закон (чл. 2, ал. 2) и на по-неблагоприятния за него закон.

 

1. Няма вечни наказателни закони. Всеки един наказателен закон е временен – той е ограничен във времето, защото има значение само за определен срок (период от време). Това е срокът (пе­риодът) на неговото действие. Тогава законът действа, в смисъл че трябва да се прилага за ре­шаването на всички възниквали през това време въпроси, визирани от него.

Периодът на действие на един наказателен закон е заключен между два крайни момента; той е ограничен във времето от тях. Както всеки друг закон, така също и наказателният закон започва да действа от един начален момент и прекратява своето действие в друг краен мо­мент. Първият, началният момент на дейст­вието е моментът на влизането на закона в сила; вторият, крайният момент е моментът на из­лизането на закона от сила.

За да влезе един закон в сила, не е достатъчно той да бъде приет от Народното събрание. Не­обходимо е още, първо, законът да бъде публи­куван в „Държавен Вестник“ и второ, да е изте­къл след това т. нар. срок „vacation legis“. Съглас­но чл. 5, ал. 3 от Конституцията този срок е в размер на три дни след публикацията в „Държавен вестник“, ако самият закон не предвижда дру­го. Тук първи е денят след публикацията. След изтичането на три пълни дни, законът започва действието си. Това става на четвъртия ден. Такъв срок, когато законът е публикуван но все още не действа, се предвижда по няколко съобра­жения:

– за да имат възможност гражданите и длъжностните лица да се запознаят със съдържанието на новия закон;

– за да може новият закон да влезе едновре­менно в сила навсякъде, където е предвидено да действа – на цялата територия на Република България и извън нея;

– за да могат да бъдат създадени и евентуал­но необходимите материално-технически пред­поставки за прилагането на новия закон.

Законът (изцяло или само частично — една или повече негови отделни норми) прекратява свое­то действие, т. е. излиза от сила в следните слу­чаи:

Първо, след като бъде изрично отменен. Трябва да се прави разлика между прекратяване на действието на закона и продължителното му неприлагане. Във вторият случай – продължителното неприлагане, наказателноправната норма не губи своята правна сила само поради факта, че не е била прилагана за известен период от вре­ме.