Обща теория на правото
3.Понятие за право
Правото е система от правни норми, създадени или санкционирани от държавата, регулиращи обществени отношения или други явления, общозадължи-телността, на които е гарантирана със специфични правни последици. Правото се състои от правни норми, които са общи правила за поведение. Качествата на правната норма определят качествата на правото като нормативна система. Единствено правните норми се институционализират от държавата. Това става, като държавата създава първично, съответното правило за поведение или чрез утвърждаване от държавата на норми от други нормативни системи (например – обичайни или нравствени норми), предназначението на правото да регулира обществени отношения. Това става като в правото се отразяват родовите и видовите признаци на съответните явления. На тази основа в правото се формират права и задължения на участниците в правните отношения, посочват се правни последици гарантиращи изпълнението на правата и задълженията. Признак на правото е начина на гарантиране на общозадължителния характер на правната норма. Гарантирано е с 2 групи правни последици:
І гр. Мерки на държавна принуда предвидени в правото
ІІ гр. Мерки на правна принуда, които могат да се реализират от субектите на правото без намесата на държавната власт (например неустойка)
Тези мерки на правна принуда могат да се реализират чрез използване на държавна принуда при липса на добповолно реализиране.
- Правни норми и нравствени норми
Особеностите на отношението между правото и нравствеността са свързани главно с това, че последната е ценностно оценъчно явление, което като правото има нормативен израз. Поради това в случая отношенията се конкретизират преди всичко като взаимоотношения между правни норми и нравствени принципи и норми. Различията между правото и нравствеността са главното, върху което се основават отношенията между тях.
Нравствеността като нормативна система има сложен състав. На първо място в нея се включват принципите и нормите на етиката. Главната тяхна особеност се изразява в това, че съдържат задължението на добродетелта т.е. да се прави добро другиму. Това са т.нар положителни задължения. Поради това главно средство, гарантиращо изпълнението на етическите принципи и норми не е отрицателното обществено мнение, представляващо психическа принуда, а положителната оценка на такъв род поведение т.е. психическото поощрение.
Тази същност на етичните норми и принципи обуславя пряко характера на отношенията им с правото. Връзката между тях и правото по принцип трябва да бъде само функционална. Етичните норми и принципи не трябва да се включват в съдържанието на правото, тъй като последното за разлика от тях съдържа т.нар отрицателни задължения т.е. задълженията да не се причинява другиму вреда.
На второ място нравствеността съдържа принципите и нормите на морала. Те, за разлика от етическите принципи и норми, съдържат задължението да не се причинява вреда другиму, т.е. предвиждат отрицателни задължения. Това са задълженията на благосклонността.
