Правонарушение /Обща теория на правото/
То е самостоятелно правно явление, представляващо интерес само по себе си. Правонарушение може да се извърши както от индивидуалните, така и от неиндивидуалните субекти на правото.
Правонарушението изисква едновременното проявление на съвкупност от признаци, които определят същността му като деяние с противообществен – противправен характер, виновно извършено и в същото време забранено, с предвидени в правото юридически санкции.
Правонарушението е сложно обществено явление, а самата негова същност образува сложен юридически факт, който се нарича състав на правонарушението. Характерно за него е обстоятелството, че то винаги има точно определено съдържание и конкретен характер. Съставът на правонарушението в най-общ смисъл включва два вида признаци:
1) обективна страна – вреда, неправомерно действие (деяние), причинна връзка;
2) субективна страна – вина и вменяемост.
Това са признаци, които намират своето проявление не само в съответното правонарушение като цяло, а и в отделните негови елементи.
Г. Бойчев разглежда в своята монография учение за състава на правонарушението (деяние, вредоносен резултат и субект), където основите връзки между самото понятие и това учение предполагат съществуването и на учението за структурата на правонарушението (систематизация на признаците на състава на вида правонарушение). Според него субективна страна има именно деянието, с което се извършва правонарушението.
Относно противоправността на деянието (действието), с което се извършва правонарушението, съществува оборима презумпция, че противоправност и противообщественост съвпадат. Но това не е така, тъй като противоправност и противообщественост са две различни характеристики на деянията и понякога някои деяния са противоправни, без да са противообществени, и са противообществени, без да са противоправни. От друга страна не всяко противоправно деяние е правонарушение. Не всяко противообществено деяние е правонарушение. Не всяко виновно деяние е правонарушение. Трябва всички елементи от дефиницията на правонарушението кумулативно да са налице, за да има правонарушение.
