ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЪРЖАВАТА И ВЯРАТА
“Какво трябва да се направи по право с ония, които са въстанали, за да убият княза си, подробно ще ви научат свещените закони, които ще изпратим заедно с посланието. Все пак това остава във властта на княза ви…”
из Отговорите на папа Николай І
по допитванията на българите (866г.)
От древността до наши дни животът на хората преминава при изискването да се спазват задължително определени правила, наложили се във времето, като естествено присъщи на човешкото общуване. Така нарушаването на тези правила формулира понятието „престъпление”, което се обуславя от забраната (табу) да се извършва нещо или по определени съображения под страх от санкция (наказание).[1]
Българските средновековни законодателни паметници, макар да съдържат разпоредби с наказателноправен характер не обхващат и не санкционират всички извършвани за времето си престъпни деяния. Нито един закон не представлява единна, завършена система на престъпленията и наказанията[2] и няма качеството на наказателен закон. Създаденото от държавата писано право най-вероятно определя като престъпления и наказва най-важните и най-разпространените с оглед интересите на владетеля и господстващата класа или за опазване на обществения ред деяния. Несанкционираните от писаното средновековно наказателно право деяния са се наказвали съобразно обичайното право.
Според средновековното законодателство на първо място се квалифицират престъпленията против държавата и против вярата, като престъпления от общ характер, преследвани от държавата.
- ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЪРЖАВАТА
Възникването на българската държава, опасността от външни нападения над държавата е свързано с изграждането на здрава военна организация, основана върху предана военна служба. Поради това за осигуряване на военната сигурност са налагани най-строги наказания. Най-старият вид престъпления против държавата, са онези деяния, които поставят самата държава в опасност.
В “Отговорите на папа Николай І по допитванията на българите” се намират данни за престъпленията против държавната власт преди покръстването и наказанията, които са били налагани при извършването на тези престъпления. Княз Борис І отправя въпроси за това как да бъдат наказвани този вид провинения.
- Престъпления против военната дисциплина.
[1] Токушев, Димитър. История на българската средновековна държава и право. София, Сиби, 2009, с.170
[2] Петрова, Гълъбина. История на българската държава и право 680-1878. София, Сиби, 2009, с.181
