Разделението на властите. Правно и политическо значение на принципа на разделението на властите.

Социалните системи са така устроени, че изискват определена организация, подчинена на строго фиксирани норми. Тази организация произтича от задачите по упражняването на функциите и от начините за изпълнение на тези функции. Не е възможно дадени функции да се осъществяват без да се определят носителите на пълномощия, свързани с основното направление на дейността им. Ето защо въпросът за властта е бил винаги поставян, когато е трябвало да се определи кой е носителят на генералното пълномощие и какви последици произтичат от това.
Организираността, редът, отношенията, устройствените принципи са първичните елементи на всяко обществено устройство, но при държавната власт те получават ново качество чрез включването им в един строен, правно

установен организъм. Властта трансформира първоначалната субстанция-ценност в система от волеви, интелектуални, морални, политически и юридически компоненти. Тя е крайният резултат от съчетанието на волята и разума с принципите и ценностите на демокрацията. Посредством нея се реализира идеята за реда в условията на сложно протичащите обществени процеси.
Властта е качество или свойство на хората и нещата да въздействат с активност, мощ, физическа или духовна сила върху нещо или някого. Първата представа за властта е, че тя е отношение. Това отношение произлиза от създадената нагласа, че при нея един субект въздейства върху друг субект или група субекти. Но същевременно, за да е налице въпросното отношение, е необходимо и наличието на воля, сила, способност за това.
Властта е и средство, защото служи за постигане на определени цели и задоволяване на потребности. Тя е изразител и материализация на определен интерес.
Държавната власт е един от основните видове власти, които съществуват в обществото – обществена, икономическа, политическа, партийна и др. Ако държавата се възприема като компонент на господството, на силата и на принудата, то и интерпретирането на властта ще бъде именно в тази насока. Правото от своя страна е средство за налагане на това господство и продукт единствено на държавата.
Привържениците на юридическия позитивизъм виждат отношението между правото и държавата като отношение на неравностойни величини. Ценностните елементи при позитивизма липсват, защото самата философска постановка в основата си е погрешна. Формално-догматичното определение за правото и държавата изключва оценката им от позициите на ценности, идеали, морални компоненти, справедливост. Ето защо позитивистите не могат да си представят, че държавата трябва да бъде задължително обвързана от нормите на правото. Крайните изводи на позитивизма достигат до нагласата, че държавата с помощта на своята власт може да упражнява господство без оглед на моралните и аксиологически основания затова. Щом като веднъж е конституирана, властта е в правото си да разпростира господството си изключително в свой интерес, съответно на социалната група, която представлява.
Близо до това разбиране е марксистката интерпретация на властта. Тя е свързана с налагането на волята на дадена социална група в обществото чрез механизмите на държавната организация и произтича от т. нар. „класово деление“ на обществото, по силата на което държавата защитава единствено интересите на една класа. Марксисткото разбиране, освен че е груба вулгаризация и идеологическа фетишизация, стеснява възможностите за обяснение на властта, държавата и правото по друг начин, освен чрез класовото начало, класовото господство и класовото деление на цялото общество.
Съвременното схващане за държавната власт почива върху друга основа. То разглежда властта най-вече чрез отношението й с гражданина и свързаното с това обезпечаване на неговата сигурност, собственост и свобода на убежденията. Залага се на упражняването на властта чрез „духовно влияние“ и по този начин се прави изводът за демократичната и правната съобразност на властта. Държавата и нейната власт допускат, че по-голяма част от нейните граждани доброволно изпълняват предписанията й и затова главни методи са „методите на духовно въздействие“, съобразени с човека и неговите права.