Функции и правомощия на държавните органи за външни отношения според Конституция на Народна Република България,приета на 4 декември 1947 г.
След смяната на властта през 1944 г. до 1989 г. официалното наименование на държавата е Народна република България, тъй като В държавата е установена т.нар. народна демокрация.
Функциите и правомощията на Народното събрание (НС) в сферата на външната политика и сигурността са закрепени в чл. 17, според който НС:
- решава въпросите, свързани с гранични корекции – отстъпване, замяна или увеличаване на територията на България;
- решава въпросите за война и мир. Тук не става ясно точни кои въпроси относно войната и мира решава НС, но се предполага, че става дума за обявяването на война и сключването на мир.
В сравнение със сега действащата Конституция, тази от 1947 г. урежда само двете горепосочени правомощия на НС в сферата на външната политика и сигурността. Затова пък въпросът за функциите и правомощията на Президиума на НС, който е част от Народното събрание, е изчерпателно уреден, като в областта на външната политика и сигурността именно Президиумът разполага с най-много правомомощия. Трябва да се отбележи, че много от правомощията на тогавашния Президиум напомнят тези на Президента по сега действащата Конституция. Президиумът се е избирал с мнозинство от повече от половината от всички народни представители и е бил в състав от председател, двама подпредседатели и 15 члена.
