Частен обвинител /Самостоятелна работа по Наказателно процесуално право/

Частен обвинител в наказателния процес

„В тази роля може да се окаже лице, ако е пострадало от престъпление от общ характер и поиска конституирането като частен обвинител. Престъпление от общ характер е всяко престъпление извън тези, за които се търси отговорност чрез подаване на частна тъжба (обида, клевета, лека телесна повреда, кражба, извършена от съпруг или определена категория роднини).

• Подаване на молба за конституиране като частен обвинител: Това може да стане по всяко време след започване на предварителното производство до приключване на първото съдебно заседание. Пострадалият получава призовка, в която се съобщава датата на първото съдебно заседание.
• Необходими документи: Молбата за конституиране като частен обвинител се отправя към съда, който разглежда наказателното дело и може да бъде както писмена, така и устна. Тя трябва да съдържа данни за подателя си, както и за обстоятелствата, на които се основава (какво е престъплението, как са Ви причинени вреди, кога и къде е извършено престъплението и от кого).
• Частният обвинител: Като частен обвинител , лицето има право да участвате в процеса. Също така може да продължи делото, ако прокурорът реши по някое време да снеме обвинението срещу подсъдимия.
• Права: По време на делото частният обвинител може да сочи доказателства, да прави искания, да представя тези и аргументи. За разлика от гражданския ищец (който може да участва само по въпросите на обезщетението), частният обвинител може да участва при доказването на вината на обвиняемия, както и при определянето на вида и размера на наказанието.

„          В съдебната фаза на наказателния процес пострадалият може да се конституира и като частен обвинител. Фигурата на частния обвинител, съществуваща само в тази втора фаза на процеса, като той има и своята двойствена природа. Накратко положението на частния обвинител може да бъде обобщено по следния начин. Той е винаги акцесорна страна в наказателния процес, а главна такава е прокурорът, който повдига и поддържа обвинението. Частният обвинител не може да повдигне обвинението, тъй като по дела от общ характер това е изключително конституционно правомощие на прокурора. Частният обвинител освен това не може да поддържа различно от повдигнатото от прокурора обвинение – той, както и съдът, е обвързан от правната квалификация на деянието, която дава прокурорът. Макар и обвързан от правната квалификация, дадена от прокурора обаче, частният обвинител е признат от новия НПК за самостоятелна страна в процеса, преследваща свои интереси и имаща свои права, регламентирани в чл. 79 НПК. Той не е обвързан от позицията на прокурора, взема становище по фактическите и правните въпроси на делото по свое вътрешно убеждение, не е процесуално подчинен на прокурора и е автономен по отношение на него. Нещо повече, частният обвинител може да поддържа обвинението и след като прокурорът заяви, че не го поддържа (чл. 78, ал. 2 НПК) Това сочи на факта, че частният обвинител има самостоятелен интерес от поддържането на обвинението, различен от този на държавното обвинение. Да се твърди, че частният обвинител може само да подпомага прокурора и функциите му се свеждат само до обслужване на целите на държавното обвинение, е несъстоятелно. Предоставените на частния обвинител права са многобройни и показват, че той, макар и да не носи главната тежест на доказване (такава има държавното обвинение по дела от общ характер), може да представя доказателства и да взема пълноценно участие в процеса. Не само че без неговото участие понякога би било изключително трудно разкриването на обективната истина, тъй като това е лицето, претърпяло вреди от престъплението, а следователно то е и най-близко до самото престъпление, в най-голяма степен може да допринесе за изясняването на обстоятелствата по делото, чието доказване да доведе до установяване на фактите по същото, но и в рамките на една и съща правна квалификация може да се разминава в преценката си с тази на прокурора относно наказанието, което следва да бъде наложено.